1. Местоположение

Град Варна заема терасовидна извивка (229км) на Варненския залив, които се вдава на около 7 км в сушата и има ширина между н."Свети Димитър" и нос "Галата" около 6 км. От север го огражда високото и широко Франгенско плато, а на юг опира до полегатите разклонения на Авренското плато. Надморската височина на Варна е 40м. Северната географска ширина е 43 ,12 и е като на Френската ривиера и Италианския лазурен бряг. Източната географска дължина е 27,55.

 2.Климат

Климатът е морски, сравнително мек и приятен. Най-продалжително е слънчевото греене през юли - 331 часа и август- 313 часа. От май до октомври температурата на въздуха е от +18 до +31. Средно месечната температура през юли - август е +22,8. Температурата на морската вода от май до октоври е от 18 до 26. Средната височина на вълните от Варненския залив е около 31 см. В най горещите дни плажния пясък се нагрява до 60 градуса. От май до октомври обичайния вятър е бриз. Варненския климат има характер на огромен естествен инхалатор и е подходящ за балнеоклиматолечение.

 3.Курорт

Идеята за развитието на Варна като курортен град е от началото на 20 век, но едва през 1921 г. официално е обявен за морски курорт. През 1926 г. са построени морските бани, заменили старите от 19 век. В наши дни има туристическа камара, обединяваща над 50 държавни и частни фирми, обслужващи комплекс "Златни Пясъци" и "Св. Св. Константин и Елена".

 4.Култура

Варна е град с дългогодишни културни традиции. Още през 1926 г. е основан международния музикален фестивал "Варненско лято" -  член на европейската асоциация на фестивалите. Варна е домакин на пъpвия в света Международен балетен конкурс от 1964г, на световно биенале на графиката, на международни фестивали на кукленото изкуство, на червенокръстките и здравни филми и на анимационния филм.
Във Варна има драматичен театар, опера, куклен театар, симфоничен оркестър. Успехите на певческите художествени колективи са световно известни. Варна е домакин и на Международния майски хоров фестивал. Отлични условия за провеждане на крупни бизнес, спортни и културни прояви осигуряват Фестивалния и конгресен център, Двореца на културата и спорта и Летният театър в Морската градина.

 5.Наука

Варна е един от най-крупните научни образователни центрове в България. Има пет висши училища - Военно-морско училище със световна известност, Иконолически университет, Технически университет, Медицински университет и Свободен университет. Има колеж по Международен туризъм към ИУ, за медицински сестри кзм МУ и по технологии към ТУ. Научно-изследователската и научно-приложна дейност е съсредоточена в Институтите по воден транспорт, Корабна хидродинамика, Корабостроене, Океанология, Рибни ресурси и др.

 6.Икономика

Във Варна са съсредоточени структуроопределящи отрасли на Българската икономика. Тук са варненската корабостроителница, КРЗ флотски арсенал и Кораборемонтен завод, Дизелостроителната фирма "ВАМО", заводи за промишлена, транспортна и битова електроника и електротехника, хлебозаводи, млекозавод, консервен завод, винзавод, пивоварен завод, домостроителен комбинат. Във Варна са и най-големите български морски пристанища "Варна-Изток" и "Варна-Запад", и единственото в България фериботно пристанище свързващо Варна с Иличовск, Новоросийск и Батуми.

 7.Администрация

Варна е административен център на Варненска област. Населението е около 350 000 души. Варна е третия по големина град след София и Пловдив.

 8.Музеи

Национален паметник на градинското и парково изкуство е Морската градина, обхващаща 850 дка. Като природна даденост градината съществува от 60-те години на 19 век, но изграждането й по правилата на парковото изкуство е свързано с името на Антон Ян Новак в края на 19 век и началото на 20 век. Във Варна има Делфинариум, Аквариум с музей на Черно море, Военно-морски музей, Природо-научен музей, Историко-художествен музей, Археологически музеи, Етнографски музей, Музей на Възраждането, Музей на здравето, Природо-научен музей, Астрономическа обсерватория с Планетариум, Зоологическа и Ботаническа градина, Бившият царски дворец и настояща резиденция "Евксиноград".

 9.История

Археолозите са открили следи от първобитни селища около Варненското езеро. През 1972 г. при строителни работи бе открит Варненския халколитен некропол, датиран към 6-5 хил. пр. Р.Х. Там бе открито най-старото златно съкровище в човешката история и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък, глина свидетелстащи за цивилизация по-стара от тази на Египет и Месопотамия от 4 - 3 хил пр. Р.Х. Най-старото име на гр. Варна е Одесос. Одесос е основан около 580 г. пр. Р.Х. от милетски колонисти. Името Одесос не е от елински произход и се предполага, че е тракийско. Около 512 г. пр. Р.Х. Одесос е завладян от персийския цар Дарий при похода му срещу скитите. През 5 век пр. Р.Х. Одесос е включен в Тракийската  Одриска държава. През 341 г. пр. Р.Х. Филип 2 Македонски обсажда град Одесос, но не го пр eвзема поради постигнато премирие. След около 10 години неговия син Цар Алекасандър Македонски превзема Одесос. През 72 год пр. Р.Х. Одесос е превзет от римските легиони. През 2 век след Р.Х. римляните обграждат град Одесос с нова крепостна стена. Независимо от неговите владетели - елини, траки, македонци и римляни, Одесос остава винаги град със самостоятелно управление и с развита търговия и занаяти, културно средище с право да сече монети. След разделянето на Римската империя през 4 в Одесос остава в педелите на Ромейската империя(Византия). Нападението на готите от север и последвалата обществено - икономическа криза нанасят удари върху града. През 442 г. император Теодосий 2 подписва в Одесос мирен договор с предводителя на хуните - Атила. Кратковременен икономически и културен подем града притежава по времето на импераор Юстиниян 1. Този възход обаче бил прекъсван от нашествия на авари и славяни в края на 6 век когато градът бил напълно разрушен. През 680 г. за пръв път се споменава в исторически документи името Варна от византийските хронисти Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с победата при Онгъла на българите начело с Хан Аспарух над ромеите. Х•ронистите буквално пишат ".. и българите стигнаха до така наречената Варна близо до Одесос..". Предполага се, че името на Варна е от славянски произход и така се е наричала река или местност до руините на древния Одесос. В края на 8 век град Варна е включен в пределите на българската държава по време на управлението на хан Кардам. След покръстването на българите при княз Борис през 864 - 865 г. града става важен християнски център начело с метрополит. Към 970 г. Варна е превзета от ромеите. В края на 12 век я освобождава цар Асен 1, но трайно остава в българската държава от пролетта на 1201 когато цар Калоян наново възвръща града. През 13 - 14 век във Варна има не само български, но и ромейски, венециански, генуезки, флорински и дубровнишки търговци. През 1369 г. българския цар Иван Александър отстъпва Варна на Добружанския деспот Добротица за помоща, която той му оказва за възвръщането на Видин в българската граница. От 1372 г. до 1391 г. Варна е включена в Карвунското княжество на Балик. През 1391 г. Варна е завладяна от османските турци и освободена окончателно от османска власт на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Сан Стефанския мирен договор от 19 февруари ст. ст. (03.03.х.цт./1878г.) и на Берлинския договор на Великите сили от 13.07.1878 г. На 10.11.1444 г. край град Варна са разгромени от османците обединените кръстоносни войски на полско-унгарския крал Владислав 3 Ягело Варненчик и трансилванския воевода Януш Хунияди.
По времето на почти пет вековно османско владичество Варна става типичен ориенталски град, но запазва стратегическото си и търговско значение. По време на войните на Руската срещу Османската Империя през 18 - 19 век. Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски - през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. във Варна се провежда съюзническа конференция на Оманската Иперия, Викобритания, Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1853-1856г). По време на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена жп. линията Русе - Варна, която спомага за съживяване на търговията. Българите създават във Варна банка, община, болница, училище, църква, читалище, което спомага за възраждане на българския дух. През 1860г. на 12 март е отслужена църковна служба за първи път на български език, Десет години преди създаването на българската Екзархия. През 1862 г. на 24 май за първи път във Варна е почетено делото на Св. Св. Кирил и Методий - създатели на славянската писменност. След Освобождението Варна става важен административен, икономически и културен център. Тук е дислоциран 8 Приморски пехотен полк, щаба на ЕМФ и други военни поделения. Варна е обявена за окръжен, околийски и общински център. През 1892 г. във Варна е основано първото параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на БМФ. През 1906 г. е открито тържествено новото Варненско пристанище с вълнолом.