Опасностите, които са представени от цунамитата накарали много страни намиращи се в Тихия океан да установяват системи за предупреждение от заплахата. Предупреждението може да започне с тревога до геоложкото общество, че земетресение, достатъчно голямо да безпокои повърхността на океана (например, магнитут от 7.0 или по-високо) се е случило. Метеорологичните станции могат тогава да докладват необичайни промени в нивото на морето, и след това центърът за предупреждение могат да комбинират тази информация с данни за дълбочината и отличителните черти на океана, за да изчислят пътя, магнитута, и времето на пристигане на цунамито. Зависейки от разстоянието от земетръсното смущение, властите могат да получат известие за предприемане на мерки по няколко часова евакуация на крайбрежните области. Тихоокеанският център за предупреждение на цунами, разположен близко до Хонолулу, Хавай, беше установен през 1949 г., три години след като цунами генерирало от подводно земетресение близо до Алеутските острови ударило островът на Хавай около Хило, убивайки повече от 170 души. Той служи като един от двата районни центрове за предупреждение за Съединените щати - другият се намира в Палмър, Аляска - и от 1965 г. също служи като център за предупреждение за 26 страни, които са организирани от Междуправителствената Oкеанографска Комисия на ЮНЕСКО в Международната Група за Координация за Системата за предупреждение на цунами в Тихия океан. След бедствието през декември 2004 г., ЮНЕСКО определи за цел да установи подобни системи за Индийския океан и рано или късно цялото кълбо.
Съществува по-голяма вероятност да се появяват вълни цунами в Средиземно море, отколкото в Индийския океан.
Това твърди Кейт Алверсън директор на Глобалната системата за наблюдение на океаните към Междуправителствената океанографска комисия (Intergovernmental Oceanographic Commission- IOC), цитирана от сп Nature .
Цунами биха се надигнали ако се активизират многобройните сеизмични зони и подводните вулкани в близост до Средиземноморското крайбрежие, както и големите свлачища.
На 21 и 22 ноември експертите от Междуправителствената океанографска комисия заседавали в Рим и достигнали до извода, че е необходимо изграждане на система за ранно предупреждение за поява на цунами по Севроизточното атлантическо и Средиземноморското крайбрежие на Европа.
Тя трябвало да бъде напълно автоматизирана, тъй като ако в Индийския океан вълната-убиец можело да бъде засечена часове преди да удари брега, то в Средиземно море гъсто населеното крайбрежие ще бъде пометено в рамките на минути след като бъде забелязана. В момента такава система липсвала, ако не се брои локалната, изградена край Стромболи, Италия, заради активизиралите се преди три години свлачища.
Историята на Европа пази горчиви спомени за смъртоносни вълни. През 1755 г. земетресение предизвиква гигантско цунами, което отнася Лисабон. Смята се, че отнело 60 000 човешки живота.
Крайбрежни райони от Нова Скотия до Норвегия също са били връхлитани от цунами. Смята се, че през 1410 г. пр. Хр. вълна помита Гърция и отнема живота на повече от 100 000 души. В днешни дни удар от цунами с такава мощ ще има несравнимо по-ужасен ефект за цивилизацията на континента.
Почти година от смъртоносния удар на цунами в Индийския океан, германски и индонезийски учени изграждат система за ранна сигнализация. Засега са поставени шамандури край бреговете на Суматра и дълбоководни сензори за отчитане на океанското налягане.
Междуправителствената океанографска комисия планира до края на годината да бъдат изградени 23 станции за наблюдение на морското равнище в реално време. До 2008 г. цялата система за ранно предупреждение трябва да заработи.
Дали Европа ще има скоро подобна система оставало под въпрос.
